Понякога усещам умора, която не мога да обясня с липса на сън или с натоварен ден. Спала съм добре, нямам причина да се оплаквам, но въпреки това нещо вътре в мен е напрегнато. Не е физическо, а по-скоро е едно постоянно вътрешно напрежение, което стои на заден план.

Телефонът обикновено е до мен. Не ми пречи, не ме дразни, не ме тревожи. Просто е там и в един момент осъзнавам, че умът ми е зает, без да е спокоен – препълнен, без да е нахранен.

Живеем в шум, който не е силен. Той не крещи и не настоява. Просто присъства непрекъснато. Известия, новини, чужди мнения, чужди истории, чужди тревоги. Дори когато не ги търсим, те стигат до нас. И ние ги приемаме, без да го осъзнаваме. Ефектът не идва веднага. Идва по-късно. Под формата на разсеяност, трудно съсредоточаване, вътрешна умора. Усещането, че сме постоянно „включени“, но рядко наистина присъстваме.
Има умора, която не минава с почивка, защото не идва от физическо усилие. Идва от натрупване. От прекалено много информация, прекалено много образи, прекалено много неща, които уж трябва да знаем, да следим, да не изпускаме. Даваме почивка на телата си, но умът остава активен, а душата рядко получава тишина.
Затова за мен цифровият детокс не е отказ и не е борба с технологиите. Не е крайност и не е демонстративно изтриване на приложения. По-скоро е осъзнат избор и форма на грижа.
Опитвам се понякога да оставям телефона настрана сутрин. Да не започвам деня си с чужди гласове и чужди теми. Да дам шанс на собствените си мисли да се подредят сами, без външно влияние. Понякога го правя и вечер.
Не винаги. Но достатъчно често, за да усетя разлика. Когато дигиталният шум намалее, не се случва нищо грандиозно. Няма драматични прозрения.
Просто се появява повече пространство. По-малко сравнение. По-малко вътрешно напрежение да бъда навсякъде и в крак с всичко.
Появява се повече присъствие. В момента. В хората около мен. В себе си. Все по-често си мисля, че понякога не ни липсва мотивация или нова посока. Липсва ни тишина.

И може би най-голямата грижа към себе си не е да добавим още съдържание, още
информация, още шум, а да позволим на тишината да се върне.